Днес няма как да посрещна Джулая,
а утрето вчерашно отдавна избяга.
И изгревът вече не води към Рая -
за залезна булка се кипри и стяга!
А някак изкусно, а може би точно
предвардили първия слънчев лъч,
златен, докосваш крилете
на моите устни, морето...
И няма ни привкус, ни глъч.
Просто първия слънчев лъч.
Всеки изгрев е различен,
но и всеки изгрев е специален.
За един е романтичен,
а за други - огледален.
Едни призвани сме да изгорим,
докато други се греят с душите ни.
И като казват, че сме дим,
превръщат ни в незвани скитници.
© Мери Попинз All rights reserved.
докато други се греят с душите ни.
!!!