Не се нуждаем никога от повече

Душите ни са смъртно уморени

От желания, надпревара с времето

От мигове жестоко пропилени

Нуждаем се от повече мечти

От истини, които да споделяме

По-хубави и по-щастливи дни

Сърца изпълнени с живот и със обичане

И знам, че вътре в нас е този  извор

На обич, на хармония, светлина

Да, той не може нивга да пресъхне

Защото е Божествена искра.

Която вложил е с любов у нас Всевищния

чрез свойта светла мъдрост, доброта

Със вещина създал ни е да да бъдем   истински

и  вечно търсещи човешки същества.