Скъсявам се до късче неизбежност
по мярка са ми само думите
и всичките пропуснати възможности
да кажа нещо смислено на тръгване...
… и вятърът навън ми е по мярка
не ме изпращай – вече съм голяма
отдавна си кроя от облак жажда
за някога когато ще сме двама...
но днес ще се скъсявам до утеха
до няколко изсвирени поеми
до утрото до следващия петък –
по устните тъгата да отнемеш...