dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
Jan 31, 2012, 4:41 PM

По мярка 

  Poetry » Other
1173 0 15

Голямото на малките неща
отдавна ми е мярка на сърцето.
Светулка пък е мярка за нощта
и като риза в тъмното ми свети.

В най-тъмното, когато се свестя
след ласката на Юдата ми верен.
Тогава от вината си пестя –
най-лесно виждаш белия сред черни,

разбираш птицата, щом си пълзял,
за да му търсиш кръв, живот и вени
и го въздигаш – гол, от смърт по-бял –
до ръста на тревите окосени,

до тихото на немия слепец,
целунал с длани утринно росата.
И до сълзата на палач свиреп.
До вярата ми и до мен самата.

Големи са, те, малките неща.
И всекиму (за радост!) не отиват.
Вървят в комплект с красива самота
и риза за сърцето – от коприва.

 

© Дарина Дечева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??