По мъжки, по женски

Oct 11, 2012, 9:25 AM

Poetry » Love

627 0 0

Искаш да си сянка,
която във безплътие пристига
и си тръгва пак така внезапно,
разкъсана на слоеве,
като пресована от времето;
нарастваща в душата ми
като тревога;
обгръщаща ме с неприсъствие
и смътна тъпа болка.
А някъде на друго място
твоето телесно аз -
да се облича и се бръсне сутрин ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

По мъжки, по женски

Want to read more?

Random works