Aug 22, 2021, 1:42 AM

По наполеонки 

  Poetry » Humour
611 0 1
Днес във Рая се убодох аз на жило,
а убождането беше адски мило.
Ала за награди като тези аз лелея,
чудна, дълга песен да изпея.
Отнейде чува се аплодисмент,
изливат се отгоре чакъл и цимент.
Опитвам се да си поема дъх,
но тръбата е покрита с мъх.
Да бях отишъл аз във Ада,
щяха да ми връчат малката награда.
Но за толкова ми стига моят ум,
способен той е само на золум. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Г. Казимиров All rights reserved.

Random works
: ??:??