По нашите стъпки
Слънцето морно горе грее,
а аз нагоре пак вървя,
с ясно знание болка ще намеря,
на наш'то място спомен тлее,
с всяка стъпка аз кървя.
И капките все по-тежки стават,
по хълма стръмен капките текат
и сетне се старото дърво явява ,
край него се призраци развяват,
ще виснат там до края на века.
И аз своя дух там оставих, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up