Резен от дюля, тази млада Луна,
потреперва и облото рамо
залюлява си сянката, леко, едва
от небето се мъчи да стане.
Но къде ще избяга - не знае,
от минутите дълги, протяжни,
по дърветата стари чертае
с лунни мигли - гъсти и влажни.
Всички гълъби в Стария град
слагат сивите, мокри пижами,
на небето по златния шев
са намятани тънки юргани ...