А как е топло в шепите, от топлината на камината,
със стари чергила покривам нощите, самотница.
Под миглите ми бавно ляга краят на годината,
по-нужен си от всякога, сиротнико...
Ноември идва като циганин, брадясал и нехаещ,
и се търкаля в купчините пукащи листа,
тополите сълзят, потънали във жълто като свещ,
по-нужен си от всякога... сега...
Познат се спуска мракът, по върха на пръстите,
безгласно споделен, стар съпричастник,
С предчувствие за зима следи от стъпки ще поръси,
по-нужен си от всякога, възкръснал миг... ...