Nov 23, 2007, 9:42 AM

По паднал здрач 

  Poetry » Civilian
649 0 23
Падналият здрач, студен със взиращи очи!
Необяснима вечност, с миг незабравим!
Блянове човешки, обезсмърти ли!?
Или със смъртоносно намерие разби!?

Паднал здрач, пророчица вехтозаветна си ти!
С предчувствия съдбовни и вечни проклятия!
А звездите все примигват при стъпките ти,
от болка плачеща и с капчица вяра, живот!

Падналият здрач, прихлупен под тъмния облак,
не вещае гръм, а жертвоготовно възмездие!
Ще дойде. С ден, веднъж в живот нахлуващ, знай!
Ще дойде. Мигът ЛЮБОВ! Омразата на кръст
                                                                          ще разпне!

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??