ПО ПЛАДНЕ
Тече край него пъстрата река
от минувачи в подлеза по пладне...
Във шепичка присвило е ръка
момиче малко със очички жадни...
Оставям кротко дан против глада
и сядам тъжен в барчето отсреща...
Кафето ми горчи... Ще заведа
това дете да си похапне нещо...
Но виждам мигом - костюмиран тип
без срам изпразва джобчетата детски...
И осъзнавам: работа в екип...
О, много ми дойде това за днеска!...
И колко често нашите мечти
ограбват, без дори да ги описват...
Дали на онзи Господ ще прости?...
Или по пладне ангелите липсват...
Ванилин Гавраилов
© Ванилин Гавраилов All rights reserved.