Снежанка очаква целувка от принца
и не в красотата е нейната сладост.
На ябълката отровата скрила с живота си,
в сърцето си пази своята благост.
На Пепеляшка пантофката и е по мярка,
но тя е наясно с несъвършенствата свои
и принцът прекрасен го чакат беди,
ако не умее да усеща за какво тя тъжи.
А Спящата Красавица си чака времето,
когато ще отмине магията на вретеното.
Уви, сам, един принц не ше умее,
през гората от тръни да я докосне,без да подивее.
И принцове много.Кортеж от крале.
Кралици високо вдигат глави.
И всички подвластни са на нея, нали?
На любовта ли? Уви!
Тя щастливо живее в сърцето
на бедния момък, на дърваря,
на просяка, на търговеца
и даже на майсторите на восъка...
В сърцата на величия повече сяда
сестра и, несретна, но в красива премяна.
Нея Ревност я наричат,
и това име най и приляга.
А аз...Не, не съм разказвачка,
а босата селянка на подправки продавачка.
Животът без вкус е банален и пуст, но...
далече дръжте Ревността от своите сърца.
Подправяйте с повече дъхава мента,
иглика, липа и невен...
Това е история, простичка,
подарък за вас е, от мен.
© И.К. All rights reserved.
Ще продължа да си бъда искрена и неподправена в изказа, в мнението, в писането и в реакциите си. Кой, както иска да разбира думите ми, но ще благодаря, защото в тази дума се събират доста почувствани емоции от това, колко ценя и уважавам труда и мнението на другите. Нека не се бърка с любезничене. Любезна съм на работа. Останалото е животът ми. Пиша, така, както живея и се държа с хората, така, както искам да се държат с мен.
Обясних защо всеки път ще благодаря за коментарите. Дължах го на хората, които четат, дължа го и на себе си.
П.П. Пепи, не е нищо лично към теб. Просто уточнение.