По пръстите ми плъзга се

И пада във дланта ти

Ново наводнение

Името ми е Нептун

И като дете научих

Колко бързо се търкаля времето

Обяд ли е вече

Събуждам се

Очите ме болят

Бърза закуска

За тези които нямат пари

Да си купят обяд

Остъклени тераси

Гледат право в очите

На топлия ден

Какво ще се случи днес

Колко молитви ще пропусна

И ще разплача ли някого

Или ще ги разсмея

В юмрука ми свита е

В безопасност

Тиха вълна

Най-дългото мълчание

Мъничко да трепна само

И се свършва

Залязва небето

Леглото ми се разтваря като цвете

Пижамата ми е някъде захвърлена

Никога няма да се намерим

Нептун се казвам

И когато съм стар времето се влачи

Толкова бавно

Че трябва да спра

За да го изчакам

06 декември 2010