Nov 30, 2011, 4:14 PM

По първи петли 

  Poetry » Love
1119 0 10

 

ПО ПЪРВИ ПЕТЛИ Е,

а ти ми мотаеш конците.

И плета, и разплитам...

На плетката края не виждам.

А само как се топяха

кълбенцата по нощúте,

когато ми мъркаше в скута...

Ах, как те в бримки

зазиждах!

От наметките

с котешко пухче

мустак не остана.

В нов пуловер ръмжиш -

олисял и проскубан.

И пак -

все още сънуваш

как гониш онази Писана

и как на олука във края

се превръщаш

в кълбо от мерак.

© Геновева Цандева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ако ми се наложи да присъствам на рецитал, от такива (много силно казано) стихове, то не само аз, ами и цялата зала ще захърка.
  • и мен усмихна...
    сърдечен поздрав за теб..
  • Благодаря ви!
  • Поздравления, землячке!
  • Незнам какво си си представяла,но много ми хареса!Усмихна ме!
  • Ето какво нещо е поезията...Всеки може да си я тълкува така, както я чувства. Усмихнахте ме, особено Ивайло! А аз, когато писах тези стихове, си представях една жена, която плете, а мъжът до нея спи и така хърка, че тя не може да се справи с плетката.Благодаря ви, много ме зарадвахте с коментарите си!
  • И аз много обичам котета!Страхотен стих!
  • Ох, как се разчувствах само... много обичам котета, а тази пролет ми умря най-любимия от любимците. Да, ама не съм написала стих за него. Поздравявам те за тази идея и за изпълнението!
  • Под навес, щом тела поспряхме мокри,
    усмихнати в подгизналите ризи,
    видяхме как на онзи рижав покрив
    се любят котета и се облизват...
Random works
: ??:??