на Стела Манолова
Когато свършват дните летни
и те докосне есенна носталгия;
когато дървета ронят кестени,
събрали топлината,се запалват
в душата ти безкрайно млада:
недей да страдаш и въздишаш...
Опази до следващата пролет
любовта на лятната възвишеност!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up