Моят свят - пропукана делва,
бавно всичко от нея оттича...
Колко приятели свиха платна,
в свойта черупка се скриха.
Пърха денят в зной или студ,
тъй обрулен и сух, неприличен.
Някой уж случайно отваря врата,
колко странно, дори на шейсет
как подхвърча сърцето,
Кратък миг, после трясък -
и пада резето. Животът изтича,
свива в плитка тънко въже ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up