По пътеки утъпкани стъпвам,
и мислех си: "Изкупвам стари грехове,
едва ли някой друг от тук минавал е..."
А оказа се чак сега, че не съм първата.
Нямаше следи от обувки,
не бе утъпкана пътеката дори,
тревата ме закриваше изцяло,
а аз се чудех, как от нея да изляза.
Сама насред света крещях,
оглеждах се, някой да ми подаде ръка
и мислех си - друг тук не би оцелял,
все едно някой ме беше прокълнал ...