По пътеките стари се разхождам сама,
а някога вървях с теб за ръка!
Пейката ни стара, днес я няма вече,
но остана спомена, когато бе там - ти
приседнал на нея, а до тебе аз,
без да знаем за късния час!
Слушам балада и обгръща ме студ.
Някога слушах благите ти думи и ми беше
топло в твоя скут. Птичките пеят някак тъжно,
прощално, а кога отмина времето, когато
с теб се смеехме на глас?
В небето черно няма и една звезда, а ...