Разпиляват светулките мрака...
По пътеките нощни води ме!
Като дъжд свети звездното мляко,
издоено от лунното виме.
Сто причини ни свързват по име
и ни хвърлят в космичния хаос.
По пътеките нощни води ме,
утре вече ще бъде нахалост.
И когато на моето рамо
любовта ти поспре отмаляла,
запомни, обичта ми е плазма -
илюзорна, измамна и бяла...