May 21, 2007, 11:34 PM

По пътя  

  Poetry
718 0 4


Калдъръмените улици ми шепнат...

Тайните си само днес разкриват!

Стъпки по асфалта топъл лепнат,

със знаци мои пътя ти покриват...


А пороят поглъща листата,

нападали от умрялата есен...

Бягат, бягат  децата,

а пътят става на плесен...


От задавено и заключено дихание

зад порти на неизречени думи

се поддава полу-мъртво желание,

ридае, проснато на старите друми...


Стъпки по асфалта топъл лепнат

и пътят ти знаците чете...

Но уви, неми сърцата ни шепнат,

Защото душите... мъртви са те.


© Сиси Валентинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Отново много силен, чувствен и дълбок стих! Браво!
  • Честно да ви кажа...не ми пука изобщо кой ми е "писал" двойка. Има си повод за написването на това стихотворение, идва от душата ми. Ако някой не го е харесал - ок, ако пък някой се прави на интересен и поставя ей така двойки - негов проблем

    Благодаря ви за милите думи!
  • Някой разваля в сайта красивите неща! Стихотворението е прекрасно!
  • Хубав е стиха ти!
    Само не знам, кой ти е поставил тази двойка!
    Хаир да му е!!!

    Поздрав от мен!!!
Random works
: ??:??