Тайните си само днес разкриват!
Стъпки по асфалта топъл лепнат,
със знаци мои пътя ти покриват...
А пороят поглъща листата,
нападали от умрялата есен...
Бягат, бягат децата,
а пътят става на плесен...
От задавено и заключено дихание
зад порти на неизречени думи
се поддава полу-мъртво желание,
ридае, проснато на старите друми...
Стъпки по асфалта топъл лепнат
и пътят ти знаците чете...
Но уви, неми сърцата ни шепнат,
Защото душите... мъртви са те.
© Сиси Валентинова All rights reserved.