Anita765 (Ани Монева)
296 11769
Feb 10, 2015, 9:20 PM

По пътя 

  Poetry
545 0 5

Не очаквай от мен да имам криле,
аз съм толкова, толкова земна.
Денем вятър във очите ми ще спре,
нощем тишина до мен ще седне.

Нямам във ръцете си вълшебства,
но  мога слабия със тях да утеша.
Светулка във зениците щом светне,
знай, че крия под клепачите тъга.

Понякога съм нелогично няма,
думите са някъде и все се лутат.
Детето в мен с ожулено коляно
носи в себе си боязън на кошута.

Нямам над себе си синьо небе,
имам прозорец с перваз и саксии.
Толкова простичко, но пък поне
мога от хорската глъч да се скрия.

Не очаквай от мен да имам криле,
вървейки в камъка се вричах.
Ако тръгна нанякъде, зная къде.
По пътя земен се научих да обичам.

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??