По пътя
По пътя се раждаме, сучем, порастваме.
любим, разлюбваме, страдаме, плащаме,
хващаме нечия нежна ръка
и бързаме бясно да стигнем химерите,
кули въздушни градим. Срутват се,
пак ги редим,
(а във темелите трябваше
своите сърца да споим...)
И тръгваме пак -
стига по пътя някой да махне с ръка.
Няма умора, има само разпятие
ей там е оназ долина.
© Радостина Тодорова All rights reserved.
и пак напред!Поздрав!