Jul 9, 2024, 7:44 AM

По пътя 35 

  Poetry
133 0 0
П О П Ъ Т Я 35
Помня бабите и дядовците си,
помня и себе си като малък,
в мигове от спомените откраднати,
се виждам,как към настоящото Сега бягам...
Препъвам се,падам и ставам,
много пъти минавах на косъм от Черната Смърт,
но една Ръка по чудо все ме спасяваше
и така,до днешната ретроспекция на извървения път.
Какво да ви кажа? Дерзайте...,бъдете себе си,
не забравяйте,че Времето постоянно тече
и до дето наоколо се огледате, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Random works
: ??:??