deyzisi (Десислава Иванова)
17 200
Feb 22, 2009, 5:01 PM

По пътя 

  Poetry » Other
680 0 2
    • По пътя на познанието аз вървя.
      Но бавят ли се мойте стъпки?
      И терзанието не зова.
      Но идва то и грешни ли са мойте сметки?

      И математиката в мене дреме.
      Просветление ми трябва.
      Как ли може някой да отнеме
      туй, що в мен се ражда!

      И съграждам кули.
      В съзнанието щастие градя.
      И възраждам забравените молекули.
      В тялото си място да им отредя.

      И как ли спира се дотук?
      О, вечно е движението, зная!
      Затова ще тръгнем ний оттук,
      на моето смирение дошъл е края!

      И какво е равновесие, не зная.
      Затова към него вечно се стремя.
      Дали ще мога към пътя за безкрая
      и него за миг да уловя!?

      И така, във този бяг безспирен
      опитвам ли се мислите да спра?
      И ще дръзна ли някак смирено
      пределите на щастие да прекося?
 

© Десислава Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??