По пътя на живота, когато те е страх

Jun 11, 2008, 8:25 PM

Poetry » White poetry

1334 0 5

Препъва ни невидимо стъпало,
а уж вървим по път...
по пътя на живота все изкачваме...
и за да минем по-нагоре,
някой все ни взема...
и дава непосилна болка
и бременна тъга...
затваряме я в себе си и пазим,
стоим си в сянката
и нямаме желание за крачка,
защото тъмно е за стъпките
и ги е страх от новото стъпало...
и се обръщаме във бягство,
и стъпваме встрани навсякъде,
обезумели в лудостта на този страх
и неприветливост от грешки,
от сенките на минало,
от кръста на съдбата,
който е подпрян до всеки в стаята
и ни тежи дори през погледа...
от немощта на паметта
излизането е страхливо-плахо,
болезнено като пристъпване
на оцелял след битка паяк...
ръка усещаш, пръсти,
твое в друг и малък...
отвързва ти превръзката
от силата на онзи страх,
захвърлил те в очите ти...
Навън е слънце,
а привечер ще има залез...
животът ни е даден свише
и е за радост...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-06-12T14:56:29+03:00

Страхотен стих...!
Браво, Калина...с обич.
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-06-12T11:59:37+03:00

Навън е слънце,
а привечер ще има залез...
животът ни е даден свише
и е за радост...

!!!
Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-06-11T21:38:08+03:00

Много истински стих!
Поздрави!
Nando (Георги Зафиров)

2008-06-11T20:42:34+03:00

На един дъх прочетох!
Много Много силно! Браво!!!
doreto66 (Дора Павлова)

2008-06-11T20:33:48+03:00

Ръката ми
във своята вземи
и заедно да качваме
тез стъпала!
Не са тъй стръмни,
просто са излъскани
от хилядите стъпки
преди нас...
Виж огнения залез -
прекрасен е!

Приятелчицеее, прегръщам те!