Sep 11, 2009, 12:21 AM

По пътя си за никъде 

  Poetry » Other
818 0 7
Разминахме се някъде във нищото,
тичайки да хванем нещо ново
и натрупваше се онова - излишното,
което всеки взема наготово...
Забързана да гоня себе си,
(онази, дето искам да достигна),
дразнех самотата и изнерви се,
бързичко със куфарите си пристигна
Обеща да те замества временно
и аз се съгласих да те оставя,
и като кръст с години носех бремето
на дните в опити да те забравя... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Random works
: ??:??