Aug 9, 2019, 2:56 PM
По Ралин
Простаци, простаци, под път и над пътя -
с големи мераци и с малко отвътре.
Че кухи, главите, на гребена плуват.
За почва ги питай? Съвсем се надуват.
Дори и да бягаш, дори да се криеш,
простакът те стяга, че малко сме ние,
които си хвърляме фаса във коша,
които усърдно се трудим за гроша.
Затуй, мои братя по род и държава,
не клякайте, моля, на участ такава.
Че тиквите пръскат и тиквено семе.
С цветя да поръсим, дано да поеме...
© Миглена Миткова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Харесах.
-
Благодаря на всички!
-
Дано!
-
Напипваш пулса, Меги!... Поздравления и от мен!
-
Благодаря на всички! Далеч съм от мисълта, че съм написала нещо, достойно за такова име, но реших да споделя мислите, които ме връхлетяха днес. А относно Ралин, не знам дали скоро някой ще достигне това ниво на проницателност и непренуденост на изказа. Аз поне не се кандидатирам.
-
Поздравления, Меги!
-
Силен призив Меги!
-
Дано, Меги!
-
Много ми хареса, Меги. Въпреки, че е толкова тъжна тази истина.
Поздравявам те! -
Истина, истина ни казваш
-
Тъкмо днес ми попадна неговият стих за простака
Поздрав! И аз поднасям китка, пък и ще бодна няколко семки
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
