Feb 2, 2018, 4:25 PM  

По Шекспир 

  Poetry » Other
3288 30 30

От толкова отрова, все на глътки, 

които му се пишеха на сметката, 

Ромео се пропи, и хвана пътя, 

престанал да подбира жулиетите. 

 

Замръкваше по пивниците, с риза 

бродирана от пръстите на блудници, 

душата му се късаше на дрипи 

от острата безименност в целувките. 

 

Доливаше си чашата с отрова, 

примесена с утайка от клишетата 

на всички недоносени любови, 

с които да залъгва страховете си. 

 

И с нямото упорство на отшелник, 

нарамил грехове по калдъръмите, 

не чакаше от никого постеля, 

и тръгваше преди да е разсъмнало. 

 

С походката и погледа несретен,

разлагаше живота си с отричане, 

че някога бе срещнал Жулиета, 

отровила сърцето му с "Обичам те!".

© Петя Павлова All rights reserved.

А тя пък, Жулиета, се обеси!
Напук. За да избяга от сценария.
Отровата е само за пиеси,
в действителност ужасно ѝ нагарчаше.
И след като Ромео, по причини ...
  1160  10  19 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??