Когато отново падам,
в гнева си слаба и ранена...
Сякаш сълзата ми
отново се стича солена!
Сърцето ми камък,
а кръвта ми
превръща се отрова!...
Но само в Господ
намирам най-силната опора!
Очите трептят,
писнало им е да се превръщат
в "морски солници"...
А душата ми чака деня,
в който да
разпери свободно
крилете свои
със ангелските птици...
© Ivana Dzhermanska All rights reserved.