Apr 21, 2005, 10:10 AM

По-силно от мъката 

  Poetry
1410 0 3

Бездиханен стон

и мъртва тишина.

Мрачна вечер,

Всичко е в мъгла.

Дрехите просмукани от влага

и студ сърцето стяга.

А някога бе топло и приятно.

Ще се върне ли туй време,

               някога обратно?

За другите не е така,

те не са загубили във битка с любовта

С живота аз се сбих!

И исках да ви кажа…..ПОБЕДИХ!

Но уви!

Не туй се случи.

Там някога,

преди,

тя беше мила,

нежна и чаровна,

ухаеше на утринни цветя,

но болестта бе силна и отровна

отне ми я!

Сега живея…

Останах като пеперуда без крила.

И не искам да умра,

защото споменът за нея

ще е жив единствено така!

© Яна Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??