shkaf4eto (Валентин Добрев)
162 1714
Jul 16, 2009, 6:46 PM

По скулите се стичаха сълзи 

  Poetry » Love
835 0 17

По скулите се стичаха сълзи

 

 

  

На самотен остров, в океана,

изхвърлен бях от бурните води.

След тежкото корабокрушение –

съвзех се сам. Къде си ти?

 

Огледах се. Около мене пустош –

само пясъка и стръмните скали...

Тръгнах по брега, за да те търся,

а по скулите се стичаха сълзи.

 

Сълзите ми се лееха за тебе,

заради спомена изплувал в мен...

Пред очите ми се сменяха картини

от най-щастливия и най-трагичен ден.

 

Най-щастлив – защото пред олтара

се врекохме да бъдем с теб до гроб.

А най-трагичен е защото сам сега съм!

Но ще те търся аз... на вярата съм роб.

 

Не може Бог така жесток да е със мене,

да ме дарява с радост и веднага със тъга.

На този остров аз готов съм да живея,

но върни ми, Господи, любимата жена!

 

 

 

 

 

 

16.07.2009г.

© Валентин Добрев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??