Привлича ме магнитно неочакване.
Какво е любовта ни – бряг ли, мрак ли е?
Към корена съм тръгнала, а червеят
сънува змии под земята, черната –
как се припичат в злака по Задушница,
не чакат дъжд, а си пълзят и в сушата.
Змията си мечтае за Двукракия.
Да бъде Ева, може би? Прегракнала,
от обещания, да къса сладости
и да извайва храм от мъжки слабости.
Човекът пък бленува за просторите,
където без крила не стъпват хората. ...