Във пространството се вихря и изчезвам – римен мъж.
Ако болката ми стихне, ще отлитна изведнъж.
Трупам тежки мелодрами и изливам ги във стих.
Мисля колко груби рани и измами аз простих.
Колко млади дами гоних по различни градове
и сълзи до късно роних. Измори ли се, сърце?
Колко влакове дочаках за далечните земи.
Сто лета от болка плаках и останах без очи.
През летата си младежки писах своите творби.
Бях обикнал проба-грешка и красивите мечти.
Плувах в бурните морета и цунамита разбих.
На човешката планета аз съставен съм от стих. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up