По улиците дрипави дечица просят,
без свян протягат малките ръчички,
че дните нищичко не искат да им носят,
а всички сред тълпата са самички.
От рано свикнали на студ и глад,
познали страшната до болка дума "няма",
протягат длан да просят хляб! -
приели всяка пошлост и измама...
В очите им недетски, в усмивките измъчени,
огромна болка и житейска мъдрост се чете,
от всяко щастие и радост са отлъчени,
живеещи под чуждо слънце и небе. ...