По средата

weltschmerz (Лора)
29 26

Feb 27, 2010, 9:05 PM

Poetry » Other

600 0 1

Тя винаги смразява с поглед,

с който те привлича към греха.

Аз съм нищо

и плача за тая самота,

която сама повиках

точно във вторник сутринта.

Сега е сряда

(от най-средните)

... няма те - по план и по противодействие

на моето действие.

А ти виновен си -

нали си мъж, не плачеш

и винаги лъжеш

(в сряда).

Петък е -

отново съм умряла в почивката между

риданието и тишината.

В събота ще ме съживиш наново, нали?!

Please sign in with your account so you can comment and vote.