Jan 24, 2015, 7:51 PM

По-страшно 

  Poetry » Love
1965 10 7
Ако можеш - избягай, любими!
Скъсай възела, който ни свързва.
Аз те чаках хиляда години,
ала ти не посмя, ти не дръзна
да прескочиш отвъд страховете,
да направиш заветната крачка.
Аз съм вече увяхнало цвете -
твойта глупава гордост ме смачка.
Като малка несигурна лодка
ти се люшкаше сам сред вълните.
Аз - забравена, тъжна и кротка,
до сълза си изплаках очите.
С нерешителност ти ме наказа,
с премълчана любов ме погуби.
Над сърцето ми тегне проказа -
в друг след теб няма как да се влюби.
Ала ти остави ме и бягай!
Ще умра, но това не е важно...
 
Да обичаш страхливец, повярвай,
е във пъти, във пъти по-страшно!

© Васка Мадарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Удоволствие си ми, дори когато поезията ти е тъжна!
  • "Над сърцето ми тегне проказа -

    в друг след теб няма как да се влюби."

    Ще се влюби, повярвай, ще се влюби!
  • Харесах!
  • Прекрасна поезия!
  • "Да обичаш страхливец, повярвай,
    е във пъти, във пъти по-страшно!"
    Споделям... Поздравления за поредното хубаво стихотворение!
  • Ужасна си значи, как не написа един лош стих, ей тъй за баланс
    Ще те позная и с вързани очи теб, съншайн :*
    Поезия! Смислена, ритмична, пронизваща!
  • Преживях и плаках с теб! Поздравявам те за страхотния стих!
Random works
: ??:??