Разбира се, това се случва с всички:
умора, скука и така нататък.
Любов е първо. След това - в кавички.
Накрая се закотвяш във ината си.
Понякога ти светва за момент,
но може да е някаква партенка.
Животът сякаш е покрит с брезент,
а ти отдолу виждаш само сенки.
Понякога си мислиш, че боли,
но само докато усетиш Болката.
Земята постоянно се върти -
докато й изгубиш обиколките. ...