Не се заплитат тихите ни ежедневия
докато мислите са подредени под конец,
но губим се в посоки и в бездействия,
макар да чувстваме в петите си живец.
По много улички сърцето преминава,
с очи провождаме го мислено напред.
А всяка стъпка като струна изтънява,
родена в ехото на крачките към теб.
Дали в очакване нощта развиделява
и все по-силно вникваме един във друг
или от обич пътят изсветлява
без да почувстваме във думите си смут? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up