Отвърнах взор от низости и злоба
и грейна в миг, миросан моят ден.
Разкъсани, веригите, на роба,
ръждясаха. Не са, не са за мен.
И леко ми е, светло на душата
и с поглед милвам нарцис разцъфтял.
И нека вълк да бъде, брат, за брата.
Аз няма да затъна в рядка кал.
Царе и папи, олигарси разни,
властта им е нетрайна, за беда.
И мъчиш се, човечество, напразно,
след славата да ходиш по вода. ...