По стъпките на капитана

Родопа, моя величествена скъпа,

звездите греят над твоите върхове.

Тракия жална изпълнена с мъка

и пее песни за своите синове.

Огрей слънце и с лъчите си покривай

дирята оставена от стъпките на капитана.

Петко войвода, твой син наричай,

знаме народно за тебе той стана.

Виждам го и днес с двата пищова,

безстрашен, влюбен в хората, в Балкана.

Време разделно! Завинаги съм готова

да се боря с живота, родолюбец ще остана.

Вятърът шуми, плаче тихо небето,

соколи вияят, прелитайки над гроба,

жалби и песни и слова за сърцето,

което се е борило срещу тежка прокоба.

Днес още Орфей за тебе пее,

по твоя път смело тракийци вървят,

знаме българско в Балкана се вее,

хората те славят и за тебе скърбят.

Горд е Балкана, твоето име шепти,

потоци бистри, извори чисти те мамят,

в бой бранеха смело твоите мечти,

гората шуми, слънцето и птиците  славят.

Слава, капитане, нисък поклон за твоята смелост,

имам аз твоето мъжко сърце и любов.

В България премина и моята младост

жена боец съм в живота труден, суров.

Твоето име и знаме светят, зоват

те като слънце народа скъп огряват,

Капитане, твоето дело и слава блестят,

народ и Родина герои велики заслужават.