По стъпките на лятото
потънах в спомена...
Загърната в болерото
на нощта
забравих името си.
Като пясък,
стичаше красивата илюзия,
че някой ме обича...
Сред онзи топъл полъх
от ръцете ти -
донесли ми усещането,
че съм жива.
© Мария Илиева All rights reserved.