Една вълна ме плисна разярена
и бялата ми мантия раздра
с ръка от лед, като смъртта студена,
захвърли я сред морските недра.
Потръпнах – гола, слаба, уязвима,
къде отиде топлият ми свят?
Край мене сянка на момче премина,
накара всички стъпки да заспят.
Утихна плажът! Пясъчните дюни,
усетили вкуса на първи грях,
сънуваха целувките на Юни –
като насън по стъпките вървях! ...