По-тихо е от вчера... и спокойно,
душата ми е гладко огледало
без отражение, без слово,
изтрита страница до бяло.
И бурята е спряла, потопи се
във дълбините на страха ми.
Без тяло съм и не разбирам
къде боли като ме няма.
По-тихо е... така изглежда,
вода съм в езеро заспало,
но там надолу е дълбоко.
Недей поглежда, че е страшно. ...