Jan 10, 2009, 10:02 PM
По-тихо е...
По-тихо е от вчера... и спокойно,
душата ми е гладко огледало
без отражение, без слово,
изтрита страница до бяло.
И бурята е спряла, потопи се
във дълбините на страха ми.
Без тяло съм и не разбирам
къде боли като ме няма.
По-тихо е... така изглежда,
вода съм в езеро заспало,
но там надолу е дълбоко.
Недей поглежда, че е страшно.
Там бурята не си почива
и не е тихо - оглушал си...
Пищи душата ми разнищена
и мъчи се да те изплаче...
душата ми е гладко огледало
без отражение, без слово,
изтрита страница до бяло.
И бурята е спряла, потопи се
във дълбините на страха ми.
Без тяло съм и не разбирам
къде боли като ме няма.
По-тихо е... така изглежда,
вода съм в езеро заспало,
но там надолу е дълбоко.
Недей поглежда, че е страшно.
Там бурята не си почива
и не е тихо - оглушал си...
Пищи душата ми разнищена
и мъчи се да те изплаче...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
СТРАХОТНО !
-
Без тяло съм и не разбирам
къде боли като ме няма.
Хареса ми! -
Хубав стих. Тежък! Хареса ми.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Геновева!