Мисли, режи и стискай зъби,
в борбата за любимото си сам,
водата на прогнилото се мъти -
не позволявай да те хвърлят там!
Очите им блестят във зверско жълто,
усмивките - с невинност на дете...
Стоят и вардят да нахълтат
във неговото неотказващо сърце.
Един път "не" , а после идва "да"-то
и сълзите ти са естествения край,
доброто с злото пак е слято
и гледаш как крадат от твоя рай.
Не чакат твоето съгласие -
не чакай тяхното и ти!
Избягай от готовото нещастие,
или, ако си губещ, си иди!
Така е в битката за щастие -
дерат те с нокти, късайки месо,
като човекоядки острят лапите
и те оставят със зрънца просо...
От теб зависи в кой е зара,
те казват "шах" и чупят твоя свят,
сърцето ти се свлича от "олтара" -
не си мисли, че няма да последва "мат"!
© Симона Гълъбова All rights reserved.