Баткото (Николай Христов)
61 1176
Nov 4, 2008, 10:32 AM

По този мост... 

  Poetry » Love
790 0 17

П О   Т О З И   М О С Т...

 

                        На една прекрасна българка,

                                    която се казва Гергана

 

Когато тръгнем с теб по този мост,

по който светлината слиза в ада,

аз ще забравя всяка земна злост

и ще те срещна - хубава и млада.

 

Ще те посрещна без фанфарен звън

и без салют от празнични ракети,

като фея от вълшебен сън,

с едно-едничко много малко цвете.

 

А погледът ти в мрака ще ми свети,

онази струна нежност ще разлива...

И ще ме чуят всичките поети,

когато шепна: "Миг, не си отивай!"

 

Ще полетим към онзи Свят за двама,

ще се топя до пълна изнемога,

а ти ще си иконата ми в Храма

на преродена, родна Белонога!

 

ПОСЛЕПИС: Името на вдъхновителката се пази, завинаги

записано със златни букви в сърцето и душата на автора.

© Николай Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??