По тънката нишка на тихия спомен
пристъпвам сега предпазливо.
Стар, нежен акорд, случайно отронен
ме връща към нещо красиво.
Забравено, бивше, отдавна живяно,
заключено с девет ключалки,
но светещо живо. Неистово рано
потънало в дните ни малки.
Надявам се тайно пътека към него
внезапно насън да открия
и недоволното пламенно Его
във двете му шепи да скрия. ...