По устните ми страстите горят...
Не говори! Послушай тишината
как есенно навява скръбни песни,
как в хищната ù паст догарят
красиви мигове и малки срещи...
Дори и да не искаш, замълчи -
аз вече чувам твойте думи,
пробождат ме със ледени ками,
земята сриват помежду ни...
Мечта си, и си скрита нежност -
душата ми в ръцете ти тупти,
летя с крилете белоснежни,
заключена в очите ти...
И само страх и тежка обич
във погледа ми ясно се четат,
последвай жаркия ми повик -
по устните ми страстите горят...
© Радосвета Петрова All rights reserved.