По устните на лятото черешов сок
събира в топли пръски пчелно ято.
На юли изгревът е тъй дълбок,
че пари като отпечатък
на бяла длан във мъжка шепа
и бавно в утрото потича.
Топи се дълго в меден шепот:
Не ме забравяй.
Запомни ме.
И ако можеш,
ме обичай...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up