По всички правила на живота
един път ще умрем.
Всеки си има Голгота
и Великден, и имен ден.
Даже и своята смърт си има.
Невинаги на барикади и връх.
Може в леглото, под балдахина,
на мръсен под или горски мъх.
Може, естествено.
Така и трябва.
Писано е. Природен закон.
Но кой ще насити оная жажда
за още и още път без заслон?!
© Христина Комаревска All rights reserved.