По вятъра изпращам ти душа –
оголена, трептяща, изтерзана,
политнала над земните недра –
не ме е страх без нея да остана!
По вятъра изпращам ти душа,
изпращам ти я с радости и вопли –
ранявана, калявана, сама
оставяна във дрипите си мокри.
По вятъра изпращам ти душа,
подмамвана, прощавала, любяща,
да знаеш, ще пристигне, щом сълза
в очите ти се появи - блестяща. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up